ментална аритметика
Работна памет: какво е и тренира ли я менталната аритметика
Съдържание
„Учим стихотворение два часа, а на сутринта детето помни само първия ред.“ „Обяснявам задачата, детето кима, а след десет минути пита същото.“ Познато? Понякога го наричаме „тефлонова памет“ - информацията сякаш не залепва. Често зад това стои работната памет, и покрай менталната аритметика тя често се споменава. Ето какво реално знаем - честно, с уговорките.
Накратко
- Работната памет е способността да задържиш и обработваш няколко неща наум за кратко.
- Смятането наум наистина я натоварва - детето държи и мени представа за сметалото.
- Някои изследвания намират по-добра зрително-пространствена работна памет след години практика (Wang и колеги, 2019); други не намират такъв ефект (Barner и колеги, 2016).
- НЕ е доказано, че това се пренася върху всякаква памет (стихове, дати, думи) - това е реклама, не факт.
Какво е работна памет?
Представете си работна маса на ума: върху нея държите нещата, с които в момента работите. Работната памет е точно това - да задържиш няколко части информация наум и да ги обработваш едновременно. Детето я ползва, когато помни условието на задача, докато я решава, или началото на изречението при диктовка, докато стигне до края. Когато масата е малка или разхвърляна, мисленето засича.
Как смятането наум натоварва работната памет?
За да смята наум по метода, детето държи представа за сметалото и я мени стъпка по стъпка - добавя, маха, пренася. Това е истинска работа за работната памет: няколко неща наведнъж, задържани и обработвани. Затова е честно да се каже, че смятането наум натоварва и упражнява точно този вид памет.
Какво показват изследванията (и къде спират)?
Тук е важно да сме точни, защото около паметта се вихрят най-големите обещания.
| Доказано / вероятно | С уговорки | Недоказано (мит) |
|---|---|---|
| смятането наум натоварва работната памет | по-добра зрително-пространствена работна памет, но след ГОДИНИ практика (Wang, 2019) | „супер памет“ за всичко - стихове, дати, чужди думи |
| детето се упражнява да задържа данни наум | други изследвания не намират ефект (Barner, 2016) | широк пренос върху несвързани предмети |
Ключовата уговорка: ефектът, когато го има, е за определен вид памет (зрително-пространствената) и идва бавно, с години. Тренировката на работна памет обикновено не се пренася широко върху несвързани задачи - това е сред добре установените находки (Melby-Lervåg, Redick и Hulme, 2016). Значи не обещаваме, че детето изведнъж ще помни по-лесно история, правопис и чужди думи.
Накрая
Работната памет е реалната „работна маса“ на мисленето, а смятането наум наистина я натоварва - това е честно. Но ползата, когато я има, е конкретна и бавна, не вълшебна „супер памет за всичко“. Разликата между двете е разликата между това какво купувате и какво Ви обещават.
Какво още е доказано и какво не за метода, събрахме в наука или мода: какво знаем за менталната аритметика. А ако искате да видите метода на живо, заповядайте на безплатен пробен урок.
Често задавани въпроси
- Какво е работна памет?
- Способността да задържиш и обработваш няколко части информация наум за кратко - например да помниш условието на задача, докато я решаваш, или началото на изречение, докато стигнеш до края му. Тя е като работна маса на ума: колкото по-подредена, толкова по-лесно мисленето.
- Менталната аритметика подобрява ли паметта?
- Отчасти и с уговорки. Някои изследвания намират по-добра зрително-пространствена работна памет след години практика; други не намират такъв ефект. Значи: възможна конкретна полза за определен вид памет, не „супер памет за всичко“.
- Ще помни ли детето по-лесно стихове, дати и думи?
- Това не е доказано. Ползата, ако я има, е за зрително-пространствената работна памет, а не за запаметяването на всякакво съдържание. Пренасянето върху история, правопис или чужди думи е реклама, не научен факт.
- Тогава защо изобщо да се говори за памет?
- Защото смятането наум наистина натоварва работната памет - детето държи и мени представа наум. Това е честно да се каже. Нечестно е да се обещава широка „супер памет“, каквато науката не подкрепя.
