Вечерите
И двамата ходим на работа всеки ден, затова Светлинки се строеше вечер. Стаята изпи три ръце бяла боя, докато бялото стане наистина бяло - и ние ги минахме, вечер по вечер.
хората зад светлинките
Една стая и едно убеждение
Светлинки не започна като бизнес план. Започна с Дени, която от години искаше да работи с деца по своя начин, и с една празна стая на третия етаж на „Оборище" 1А. Това е историята - с истинските снимки.
както си беше наистина
Как започна Светлинки
Наехме една стая в центъра на София и около месец, вечер след работа, я правихме наша - без екип по ремонта, без дизайнер, без инвеститор. Двамата.
Белите стени
Белите стени не бяха компромис, а замисълът: стени-платно, по които ще се рисува. Но в онази вечер по тях още нямаше нищо. Дени седна и дълго ги гледа. Дотук беше ремонт - оттук нататък трябваше да стане Светлинки.
Първите човечета
Стаята още беше строителна площадка, когато върху бялото се появиха първите контури: човечета с вдигнати глави. Просто рисунка - но за нас това са децата, които щяха да дойдат.
към финала
Направихме я с ръцете си
Дени скицира всичко на хартия и го качи на стената с молив, маркер и четка. Над човечетата грейнаха крушки - техните светлинки - а във всяка крушка стои по една дума: успех, любов, кураж. На видеото: първото цветно петно.
А бялото около тях нарочно остана много. Стените са платно, което ще се дорисува.
истински кадър, без ускорение
а ето я днес
Същата стая
Сега тук всеки ден се смята наум, чете се на глас и се цапа с бои. Една голяма маса, около която всички се виждаме, дъска със задачите от днес и стени, по които живеят нашите светлинки.
А в тетрадките и по стикерите децата срещат нашите четирима герои - Жара, Лъчко, Сияна и Искрица. Всяко дете тук бързо си избира любимец.
и докъде искаме да стигнем
А утре
Ще бъдем честни: днес Светлинки е една стая, Дени и Крис. Но мечтата е голяма - един ден собствена сграда със стаи за математика, четене, изкуство и музика, и преподаватели, които обичат децата колкото Дени.
Всяко голямо място някъде е било една стая. Нашата вече свети.
води уроците
Деница Илчева
Дени води всички уроци. Тя е човекът, когото детето Ви ще хареса още първия ден, и човекът, който след месец ще Ви разкаже за детето Ви неща, които не сте му казвали.
Фактите зад това: пет години работа с деца, математическа гимназия в Плевен, сертификати по ментална аритметика, по техника на четене и по четене с разбиране.
Начинът ѝ на работа се вижда най-добре в дребното. Когато едно дете замръзне пред задача, тя не повтаря условието по-силно - сменя играта. Когато друго избързва и греши, не го спира - дава му задача, в която бързината помага. „Браво" в нейната стая рядко е точка. По-често е „браво, а сега опитай ето това".
За децата тя е Дени. За Вас - човекът, който ще Ви казва истината: какво върви, какво още не и какво правим по въпроса.
зад кулисите
Кристиан Тимневски
Крис е другата половина на Светлинки - тази, която не виждате в стаята. Графикът, сайтът, съобщенията, на които Ви отговаряме бързо: това е негова работа.
Идеята му е проста: всичко около урока да върви така гладко, че Дени да мисли само за децата, а Вие - само за детето си.
Три неща, в които вярваме
Търпение
Детето има своето темпо и то се уважава. Месец повече върху едно ниво не е изоставане - това е точно толкова време, колкото е трябвало на това дете.
Игра
Играта не е наградата след урока. Тя е урокът. Настолни игри, конструктори, състезания по броене: докато играе, детето не усеща, че учи. А учи.
Любопитство
Детето пита, защото иска да разбере. Тук въпросът е добре дошъл дори когато прекъсва урока, а „не знам, хайде да проверим" е позволен отговор и за нас. Пази ли се любопитството, детето учи само.
Заповядайте на гости
Най-добрият начин да усетите дали Светлинки е за Вашето дете е да дойдете заедно. Първият урок по ментална аритметика и уверено четене е безплатен и без ангажимент; за арт работилниците Ви каним през уикенда.